Нещата от живота
Посвещавам на скъпия ми син Александър. Нека Бог бъде с теб! На Мария жената на моя живот. Ти се изкачи на небето тихо през нощта . Вярвам че Бог те е прегърнал! Пламен Борисов Петров Мисля ,че на всеки рано или късно това се случва! Просто в някоя красива вечер поглеждаш през прозореца към небето и виждаш отвъдното. Всички ние отлагаме да живеем за по-добри времена, отлагаме да обичаме, отлагаме да чувстваме, ние нямаме приятели а попътни интереси, ние не сме лоялни, липсва ни елементарното мъжество да се видим такива каквито сме, нищо истинско освен алчността , омразата и страха не ни е останало. Ние живеем във времето на голямата фригидност, във времето на големия пазар! Та ние всички сме мъртво родени с измамното усещане, че сме вечни! А ти който четеш тези редове не усещаш ли колко си фалшив, колко много компромиси, че даже не можеш да си спомниш кой си ,та ти нямаш лице, ти просто си една маска зад която стои...